Визия за градско градинарство/ градско земеделие в София

(предложения за мерки и действия)

Снимки – Кирил Младенов

Познаваме много градски градинари. Някои практикуват от доста години, други имат едва един сезон зад гърба си. Някои са започнали като крайградски градинари върху собствена земя, други пък направо са се „хвърлили в дълбокото“ на споделените градски градини. Общото между тях е, че идват при нас, водени от любовта към земята и отглеждането на растения, но бързо биват обхванати от духа на общността.

Попитахме практикуващите градски градинари в София какви послания биха отправили към институциите, така че градското градинарство (или земеделие според някои) да получи официална подкрепа от институциите. Попитахме ги какви мерки и действия биха предложили да бъдат включени в една бъдеща Визия за градското градинарство в столицата. Ето какви отговори получихме:

Ралица К.:

„Понастоящем терените за градско градинарство/земеделие не присъстват сред видовете общински имоти, за които се предвижда преференциална цена според действащата Наредба за цените при сделки с недвижими имоти на Столична община. Преференциална цена по тази наредба получават например политическите партии или БЧК, когато наемат общински имот. Единствената възможност да се наеме общинска земя в момента е по пазарни цени. Предлагам в Част II, Раздел Преференциални наемни цени с оглед наемателите на Наредбата за цените при сделки с недвижими имоти на Столична община, да се добавят физически лица и общности, практикуващи градско земеделие, като цената за тези наематели на недвижими имоти на СО да бъде нулева или символична (1 стотинка на квадратен метър на месец). „

Димитър Д.:

„Предлагам да се предвиди възможност живущите в околните блокове да практикуват градско градинарство в дворовете на общинските и държавните училища. В процеса да бъде въвлечено Регионалното управление по образованието – София-град. Достъпът до градините в училищните дворове може да бъде ограничен само до часовете от деня, в които няма учебни занятия, които с предстоящото преминаване на българските училища към едносменен режим ще бъдат достатъчни.“

Никола Б.:

„В момента в Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община са регламентирани действия само с дървесна и декоративна растителност. Наистина, отглеждането на растения за храна (зеленчуци, плодове, билки и подправки) в зелените площи не е забранено, но има ограничаващи разпоредби. Ето защо искаме в Наредбата да се предвиди 1% от площта на всеки парк в София да бъде отредена за развитие на градско градинарство.

Освен това искаме промяна в чл. 36 (2)11 на Наредбата, където се упоменава, че в зелените площи е забранено “събирането на семена, плодове, резници, брането на билки ” и т. н. – дори градските градинари да засадят растения за храна (което не е забранено), този текст забранява прибирането на реколтата. Ето защо предлагаме в текста да се добави “освен в определените за градско градинарство площи, и то от лицата, пряко ангажирани с отглеждането на растенията за храна“, или направо да се добави нов член за това какво е разрешено и забранено в зелените площи, отдадени за целите на градско градинарство.“

Цвети И.:

„Смятам, че във Визията трябва да бъдат предвидени конкретни начини, по които Столична община да съдейства на градските градинари за достъп до вода.“

Мария С.:

„В случаите, когато дейностите на градско градинарство, които обслужват цели, заложени в (А) Стратегиите и програмите на Столична община в различни направления – образование, социални дейности, управление на отпадъците; спорт и младежки дейности; и (Б) в Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на гр. София 2014-2020 г. (Стимулиране на активното гражданско участие, приобщаване на необлаготелстваните, социално слабите и беззащитните; опазване, поддържане и развитие на зелените площи и връзките с планините). Столична община трябва да поеме разходите за изграждане на огради и основна инфраструктура (поставяне на барака за съхранение на инструменти, настилки за пътеки, съдове за вода, компостери). „

Юлия Т.:

„Предлагам да се провери има ли нова стратегия за управление на общинската собственост на Столична община (в момента публично достъпна е тази до 2016 г.). Ако все още не е приета, да се действа в посока на добавяне на задача за следващия период да се разработи. Наредба за реда и условията за осъществяване на градско градинарство/земеделие на територията на Столична община, която да описва конкретни механизми за съдействие от страна на СО и районните администрации при обезпечаването на дейностите с вода за поливане.

Също така да включва ясно разписани цели и дейности, които да са съобразени с Пътната карта на Европа за ефективно използване на ресурсите СОМ(2011)571, която поставя за цел “нулево нетно усвояване на земя” до 2050 г. и текущата 20-годишна стратегия за устойчиво развитие на градовете на ООН (Хабитат III). В тази стратегия са заложени принципите на балансирано, полицентрично градско развитие, чрез стимулиране на производството и консумацията на местни храни и предоставяне на възможности за градско земеделие на гражданите, особено на групите в неравностойно положение.“

Пламен Д.:

„Според мен в общинската администрация трябва да бъде назначен координатор, който да отговаря за обслужване на гражданите, желаещи да практикуват градско градинарство. Този служител да предлага терени по заявка на желаещи в кратък срок (например 5 работни дни) – от списък с конкретни места. Също така да отговаря за сключването на договор за ползване на общински терен с желаещите граждани/сдружения в рамките на 20 работни дни след подаване на заявление. Смятам, че когато договорът предвижда извършването на конкретни действия от страна на Столична община върху терена, това да се случи в рамките на 20 работни дни от постигане на съответната договореност. „

Надя С.:

„Смятам, че Столична община трябва да се създаде механизъм, чрез който да посредничи между градските градинари и собствениците не терени (независимо дали собствеността им е общинска, частна или държавна) в случаите, когато има терен, подгодящ за градско градинарство, но пък няма предявено инвеститорско намерение от страна на собственика за следващите 18 месеца. В такъв случай общинските служители да съдействат в рамките на 2 работни седмици за постигане на съгласие за наемане или  безвъзмезно предоставяне между собственик и
ползватели . Ако земята е с неизяснени собственици – общината да се наеме да защитава интересите на бъдещите ползватели в лицето на градските градинари. „