Градско градинарство
Ядливият град Андернах
Ядлив град - защо не?
eng link below…
Обществените зелени площи
В германския град са предоставени за ползване на всички негови жители, което придава нов смисъл на концепцията за мултифункционален „ядлив град“ (edible city). Отглеждането на ядливи растения на обществени места връща природата в града и разкрива нови начини за съзнателно придържане към здравословна диета.
Градското биоразнообразие
Зеленчуци като боб и моркови, ягоди и други плодове, различни подправки и билки правят градския пейзаж по-привлекателен и докато на много места по света ще видите табели, забраняващи късането на растания, то в Андернах ще ви посрещнат с „Брането е разрешено“. Лешниците, орехите и бадемите са сред ядките, които само чакат да бъдат събрани, но също толкова популярни са и артишокът, картофите, цвеклото и зелето. Отглеждането на стари и редки сортове е повод за гордост у местните жители и подкрепя градското биоразнообразие. Благодарение на отглеждането на тези ядливи растения, всички имат достъп до здравословна храна.
Брането е разрешено
Мотото на града е: “Брането е разрешено!”. Засадените в обществените зелени площи плодове и зеленчуци допринасят за напълно новия облик на градските паркове. Всяка година фокусът е върху някое ново растение. През 2010 г. в градините край градския замък в центъра на града са засадени 101 различни сорта домати, през 2011 г. – 100 различни вида боб, а през 2012 г. – 20 вида лук; 2013-та е годината на зелето. Съвсем наблизо има малко лозе с различни сортове грозде, които също може да бъдат опитвани.
Ядливият град
Ядливият град е нагледен пример колко е лесно да се прилагат устойчиви методи за отглеждане на плодове и зеленчуци в града и как обществените разходи за поддръжка на зелените площи могат да се намалят. Градското градинарство не само придава нова стойност на обществените пространства, но води и до подобряване на климата в града чрез повече зелени площи. Но може би най-голямата обществена полза от него е възпитаването на активни и съпричастни граждани, в което ние, градските градинари, сме убедени.
